Как Путин прилага агресивната тактика на Хрушчов
Изявлението на съветския президент за идно разполагане на тактическо нуклеарно оръжие в Беларус единствено затвърди мнението, че Владимир Путин прилага нападателната тактичност на Никита Хрушчов, което по този начин и по този начин е публикуваното в Съединени американски щати и Европа. По разпореждане на тогавашния руски водач преди време нуклеарно оръжие бе ситуирано отвън рамките на Съюз на съветските социалистически републики - още в края на 1950-те години в Германска демократична република, а през 1962 и в Куба.
Сравненията с Хрушчов нервират Кремъл
Президентът Путин не крие любовта си към историята и постоянно дава оценки на личностите от предишното. Най-често подлага на критика Ленин - че е основателят на " изкуствената Украйна ", Хрушчов - поради решението да даде Крим на Украйна, както и Михаил Горбачов - за предаването на интернационалните позиции, загубата на зоните на въздействие отвън рамките на страната и за разпада на Съюз на съветските социалистически републики, довел до отделянето на Украйна от Русия. Сегашният съветски президент вижда историческата си задача в това да поправи досадните " неточности " на своите руски прародители, а в началото хибридната война против Украйна, прераснала в пълномащабна, е част от този път.
На сравнения с Хрушчов, станали популярни на Запад от предходната година насам, в Кремъл реагират мъчително и дори нападателно. Но това не пречи на настоящето съветско управление да следва курса на Никита Хрушчов и да жонглира интензивно с " нуклеарната сопа ".
Причините за този тип съмнителни операции не са се трансформирали приницпно през миналите десетилетия: това е политическата, икономическа и военна уязвимост на Москва, която продължава да отстъпва на основния си съперник Съединени американски щати и се стреми да компенсира минусите и грешките си с непредвидени, предизвикателни и рисковани ходове.
Положението на Путин е доста по-сложно от това на Хрушчов
Във времената на Никита Хрушчов Съюз на съветските социалистически републики е приета супердържава, управлява част от Европа, организира световна политика и разполага със доста поле за маневри. А руският водач въпреки да прави фалове и да се слави със своята непредсказуемост, в последна сметка показва здрав разум и подготвеност за взаимни отстъпки. Помнейки ужасите от Втората международна война, по време на Хрушчов в Кремъл се въздържат от недомислени празни закани. Самият Хрушчов се стреми да избегне войната в Европа, а разполагането на руско нуклеарно оръжие в Германска демократична република в подтекста на берлинската криза до огромна степен е реакция на Съюз на съветските социалистически републики на аналогичната стъпка на Съединени американски щати във Федерална Република Германия. В случая с Куба Москва се пробва да нанесе осезателен удар по престижа на Вашингтон.
Путин се намира в доста по-сложна обстановка от тази на Хрушчов. Започвайки война в Европа и тръгвайки по пътя на военните закононарушения, той значително изолира Русия, разполага с много лимитирани политически и стопански благоприятни условия и не може да се похвали с доста спътници и съдружници. Затова е заставен да залага на " братския диктаторски режим " на амбициозния и капризен Александър Лукашенко, на който е отредена специфична роля в сегашния " нуклеарен план " на Кремъл.
Кремъл ще се ориентира по опита на Съюз на съветските социалистически републики
В изказването си за разполагането на нуклеарно оръжие в Беларус Путин категорично акцентира, че самодейността била на Лукашенко, а арсеналът въпреки да остава под контрола на Руската федерация, ще бъде обслужван от беларуски експерти. Този сюжет планува неприкритост и тясно съдействие, а най-важното - доверие сред сътрудниците и съставлява един тип вербален поклон към Лукашенко.
Реализацията на този сюжет обаче е едва евентуална - съветското управление най-вероятно ще се ориентира по опита на Съюз на съветските социалистически републики: разполагайки нуклеарно оръжие на територията на страни съдружници, Москва или се е въздържала от привличането на локален личен състав, или го е свеждала до най-малко. По предписание на политическото управление на въвлечените страни е била отреждана ролята на статист, а Кремъл както в епохата на Хрушчов, по този начин и след него не е мислел да изпуска от ръцете си " нуклеарната сопа ".
Лукашенко - сегашен Кастро и предстоящ Хонекер?
Още във втората половина на 1990-те години критиците на Лукашенко отбелязваха, че беларуският властник мечтае да смени Борис Елцин в Кремъл и да може да се разпорежда с съветското нуклеарно оръжие. Ако Лукашенко е имал такива очаквания, в този момент в избрана степен се доближава към осъществяването им, само че надали ще му се удаде да употребява " нуклеарната сопа " за личните си ползи.
Фидел Кастро също не съумява да реализира това - точно той упорства през 1962 година за разполагането на руско нуклеарно оръжие на Острова на свободата. Карибската рецесия, по време на която светът се оказва на прага на Трета международна война, приключва в последна сметка с компромис сред Вашингтон и Москва, и руското нуклеарно оръжие се връща в родината си. Всичко това обаче има съдбовни последици за Никита Хрушчов - през 1964 година той е свален от поста, а неговият правоприемник Леонид Брежнев въпреки да работи по-внимателно, продължава да разполага нуклеарно оръжие в Германска демократична република и в другите страни от Варшавския контракт.
Подобно на Кастро през 1962 година, Лукашенко вижда в нуклеарното оръжие спомагателна гаранция за стабилността и сигурността на своя режим. Но бравурната изразителност не може да скрие обстоятелството, че съветското нуклеарно оръжие трансформира Беларус в пешка в непозната и доста рискова игра. Беларус в действителност се оказва в ролята на Германска демократична република, чието управление не демонстрира необикновен възторг във връзка дейностите на " руските приятели ". Нещо повече - през 1986-а година генералният секретар на Централен комитет на Германската единна социалистическа партия Ерих Хонекер назовава руските ракети " пъклен неща " и споделя плахата си вяра, че извеждането на американските ракети от Федерална Република Германия ще разреши на Съюз на съветските социалистически републики да изведе своите от Германска демократична република.
Малко по-късно " адските неща " в действителност напущат Германия: неуспехът на комунизма в Европа и краят на Германска демократична република принуждават Москва де си прибере нуклеарното оръжие.
" Великата страна " се завръща?
За тогавашните млади руски чекисти, а в този момент възрастни съветски ръководители като Путин връщането на нуклеарното оръжие, както прочее и извеждането на руските войски от Източна Европа се трансформира в горчив знак за гибелта на " алената импeрия ". Това е контузия, която те не могат да преодолеят и до през днешния ден.
Изпращайки в този момент съветско нуклеарно оръжие в западна посока, те се стремят да уплашат страните от НАТО, да ги накарат да се откажат от поддръжката за Украйна и още повече да подчинят Беларус на Русия. За тях тази стъпка символизира връщането на " великата страна ", която се пробва да вземе самобитен реванш за 1991-а година и другите унижения от предишното.
От военно-стратегическа позиция разполагането на съветско нуклеарно оръжие в Беларус най-вероятно няма да повлияе на архитектурата на сигурност в Европа и няма да накара НАТО да спре да поддържа Украйна. Но то укрепва позициите на Лукашенко, още повече привързва Беларус към Русия и има огромно алегорично значение за реваншистите от Кремъл, дефинитивно поели по пътя на толкоз нехаресвания от тях Никита Хрушчов.
***
Александр Фридман е историк, помощник на Хумболтовия университет в Берлин.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
***
Вижте и това:
